Знам си аз защо харесвах Вонегът едно време когато бях суетна и го четях /започнах защото беше име, а продължих, защото е страхотенІ. Сега вече съм по-малко суетна и по-глпава затова не ми пука, че чета преобладаващо криминалета...обаче винаги съм готова да се развълнувам истински от истините на един такъв текскт и да ми стане гот от него. Винаги се кефя на съвети, които не са особено досадни и нравоучителни. Баба /лека пръст/ беше цар на тях...тя все ми казваше да се възползвам от всяка минута....ах, защо не я слушах и защо все още не и следвам съвета......За готините баби и Кърт Вонигът!