|
Rama,
Извинявам ти се публично пред всички затова, че те намесих (наистина, без да искам) в този шумен спор... Всъщност идеята ми беше за споделяне на мнения, пък то къф цирк стана... Знаех от самото начало, че не бива да праскам цитата, дето ме наведе на тези мисли, трябваше да използвам по-полегатите начини (перефраза примерно ), но аз съм си екстремистка.... Съжалявам много, че си подритнах интуицията за пореден път и то за твоя сметка! (Някой питаше дали смятам, че имам някакъв недостатък - ето този е един от основните ми, убедена съм, че голяма част от злото по света се дължи на него... хората трябва да слушат себе си...)
Искам да ти кажа, че не можах да спя снощи нито за миг и само за теб си мислех. Идеята за извинение в клуба напъпи в малките часове, когато открих един страхотен човек във форума, излезе, че е и твой приятел... Но реших да не пиша, за да съм сигурна, че не е резултат на лигави среднощни настроения и алкохолни кондензации  ... изчаках да стане 10 сутринта - така съм сигурна, че е искрено и истинско...
" ...и ето ме вече - съвършено разлистена..." *
Верно, "прошка" мина, но аз не си падам по масовките . Сега обаче наистина се надявам да ми простиш, защото съм само на една Кола (ванила коук) и по-сериозна не помня от кога не съм била...
Надаявам се, че не съм те засегнала толкова, колкото си мисля, и че не плащаш данък обществено мнение (щото и аз не), особено на непознати по клубовете....
Искам да ти кажа, че повече към литературните ти творения не съм поглеждала (сигурно от срам), но съм възхитена от картините ти - това, което правиш с четката и компютъра... Толкова красота не бях виждала от миналото лято, когато прекарах няколко следобеда в Nelson-Atkins Museum of Art и Contemporary Art Museum в Kansas City...
Наистина се чувствам ужасно за това, което направих и те моля да ми простиш, ако можеш. Сигурна съм, че си страхотен човек, и може би ако се познавахме в реалния свят, щяхме да сме приятелки... Искам да ти кажа и че преди време четох нещо твое в нета (не помня къде, но запомних ника Mesmerisa) - беше за това, че си различна, искаш кариера и не се захласваш по бебетата като "нормалните" жени... Леле, това ми изпълни душата тогава, дори го копирах и пратих на брат ми, с много кеф го четохме с мъж ми
...
Странно ми стана като разбрах, че това си била ти...
Извинявам се на домакините на форума, че трябва да четат сега и това, ама няма да ти пиша на бележки, щото ти го дължа тук извинението...
Само още няколко думи и спирам... Този постинг няма нищо общо с това, че си художник - и да не беше, пак щях да го напиша... Надявам се да ме разбереш - заставам си зад мнението по спорния въпрос, но средствата бяха недомислени и детински...
Но стига вече съм писала...
Пожелавам ти много щастие!
====
* Щом ми идват на ум стихове на малката Велика Поетеса, значи наистина е от сърце...
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
|
До ВодоБлейка
