|
Сръчках една разведена приятелка да отиде на среща. Имаше си тя от няколко месеца един обожател, костюмиран един такъв, изглежда съвсем нормален, и той разведен... кани я на кафе, тя се измъква и увърта... ама най-накрая отиде, само и само да ми угоди на акъла 
...От костюма нямало и следа. Нали са си вече "близки" (първа, ама среща!), той дошъл с едно разръфано по ръкавите пуловерче. Отишли те в кафето и започнали да се сближават. Той веднага се сближил, пощипвайки я по нослето (жена на почти 40!), гладейки я по ръкавите, бузите и ръцете. Тя се отбранявала колкото могла, а той не спрял да се върти и подскача. Разказал й за първата си жена, която била "ужасна мърла", оставяла го да ходи по една седмица с едни гащи (сигурно освен че го е прала, тя го е и преобувала), не обичала да готви и чисти... а той обичал ей такива жени като приятелката ми, нежни и любвеобилни, добри домакини (как пък го е прозрял туй нещо, не ми е ясно!) Тя едва удържайки смеха си, го посъветвала да си наеме домашна помощница, дет се вика, има възможности. Ха! - казал той. Че майка ми за какво ми е!? После, в процеса на разговора се изяснило, че той е "готов на всичко" за приятелката ми. "Имам едно желание, казала тя - да отида до Америка" "Е-е-е, ние говорим само за реални неща... Ти може да поискаш и в космоса да отидеш!", отговорил й той. "Ами че то това не е толкова нереално, ако наистина държиш на мен", миличко му казала тя. Та той толкова й говорил за себе си, че накрая тя любезно му обърнала внимание, че може би е добре и тя да каже някоя дума за себе си... И като почнала...  такива му ги наговорила - бивалици и небивалици, че той бая се усъмнил дали да я кани на втора среща...
Като се видяхме, тя просто плачеше от смях. Пък аз, сватовницата, направо се чудя как ще я убедя пак да отиде на някоя среща! 
|
Първа среща...
