|
|
| Тема |
 История по поръчка на Мама Нети :)))))))) |
|
| Автор |
Drona (чирак) |
|
| Публикувано | 21.02.04 14:27 |
|
|
|
Та така мила Мамо Нети,
историята е сравнително семпла.
Имах си аз една ученическа любов, която прерасна в студентска такава. И тази моя ученико-студенска любов все отлагаше сакралния миг в който да реши иска ли да имаме брак или не. Последната година преди да се разделим започнах тежко да се замислям за раздяла, но все отлагах.... по-скоро влачена от навика ...
Но се случи трагична случка - почина майка му и всичко около моя приятел се разпадна.... баща му на бърза ръка се ожени за любовницата си, за която никой друг в семействотро не беше подозирал и моят приятел беше изправен пред предизвикателството да се гмурне отраз в самостоятелния живот. И тук го осени гениалната идея, че вместо да порасне е по-добре да се прехвърли на моите грижи.
Втурна се да се женим, но аз с моите едногодишни колебания за раздяла и нарастващото раздразнение от съзнанието, че всъщност ме използват просто му казах "не" и с това приключиха 10-тина години от живота ми.
няма да ти разказвам на какъв натиск ме подложиха всички - моето семейство, приятелите.......
След по-малко от 3 месеца моят бивш възлюбен се ожени. пратих им картичка с поздрави и подарък. Периодично се чувахме по телефона и си разменяхме картички за празниците.
По едно време се обади да сподели че се развел след 9 години брак. Питам го - защо се разведе - било им станало скучно заедно.....
Дойде ми на гости с тайната надежда да възвърне миналите чувства.
за пълното фиаско на тоя експеримент говори фразата на майка ми ( дето най-много ме тормози навремето):
"Добре че не се оженихте. до сега или да сте се избили или да сте се развели ." :))))))))))))))
Историята с парите е показателна. По това неговите доходи бяха по-големи, но ми заяви, че в общия бюджет влагаме еднакво и за да можем все пак да си посрещнем сметките се наложи да влагам цялата си заплата до стотинка без да мога да си оставя пари и за едно кафе. За това как да харчим тоя бюджет изобщо нямах думата.... :)))))))) Но оня лев, за който стана дума след като ми се напомни няколко пъти го внесох в касата..... :)))))))))))))))))
Имаше и цял куп други недоразумения, но да не задълбаваме.
та мисълта ми беше, че не винаги човека, който срещаш в младостта си е подходящия човек.
| |
| |
| 
|
|
