|
|
| Тема |
 Любов и грях или както решите |
|
| Автор | Гpяx (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.02.04 22:53 |
|
|
|
Здравейте от доста време разглеждам темите ви .....много болка и горчилка е събрана .... Моите уважения към всички вас ....
Реших да пиша за ради темата "Жени преследващи женени мъже"темата и без това стана много разводнена ...С това което ще прочетете по -долу не искам да убеждавам никого дали е хубаво или лошо нещо изневярата...
Любовта е изкушение ....хората сме създадени по такъв начин че докато не се опарим ....не си сядаме на Д-то .
Вместо да правя психологически разяснения на тази тема ето каво ми се случи преди около 5 години....
Когато си на 21 живота е хубав не се интерисуваш да правиш дългосрочни планове.... Намерих си добра работа (не беше това което съм мечтала но пък добре платена)..добри колеги и колежки...на моята възраст всеки ден беше за мен купон безкраен....От работа на купон няколко часа сън и пак на работа(сега не бих издържала на това темпо)....Бях щастлива имах си и приятел за който доста момичета ми завиждаха макар че за мен не беше нищо особенно...но и не съм търсила нещо повече от това ..."необвързваща връзка".
На 21 родителското тяло(много строги) ми да даде свобода на действие исках да опитам и вкуся от всичко....така че ....."Хей живот аз идвам прегърниме".....
Но съдбата си прави страшни шегички с хората ....
Няма никога да забравя деня в който го видях....в фирмата която работих набираха нови работници спомням си го като ден днешен ...сутрин аз немога да се събудя още от снощният купон...чувам че колежките коткудякат за новите но това слабо ме вълнува аз си мисля да ми свърши раб.време че да се наспя ......докато....си фантазирах .....той влезе .Не мога да ви опиша какво изпитах в същият момент..когато в книгите пишат за електричество м/у двама души ....АЗ ГО УСЕТИХ.... потънах в очите му ...сърцето ми заблъска, кожата ми настръхна, всички фибри на тялото ми го познаха това беше моята голяма и грешна любов.Щастието което изпитах в този момент се попари мноооого бързо...като ми казаха че е женеееееен ...е казах си това не е за теб не е било писано...да сме заедно.....не показах чувствата си на никого най - малко пък на него .....избягвах по всякакъв начин ....спокойствието настъпи когато ни сложиха в различни смени...
НО този гаден животец....Фирмата прави банкет...
Всички сме много хапи и чакаме с нетърпение купона че и с преспиване на всичкото отгоре...В ресторанта седнах възможно най-далеч и с гръб към НЕГО....като ни се сервират едни ти ми вина,мезета DJ пък пуска едни хубави песни... за момент забравяш всичко окло себеси даже и мъката в сърцето веселиш се с приятните хора около теб ....докато някой не те покани на танц
и ти с доста шампанско в главата ...Да той си позволи да ме покани уплаших се не исках да показвам чувствата си...събрах всичкият си кураж и ...в мига
в който се доближих до него краката ми се подкосиха ръцете ми се запалиха
от докосването (а може да е било шампанското)...Но най- големият ужас беше когато той ми каза че иска да е с мен....Сърцето ми беше готово веднага на момента ...умът ми се протевеше не исках наранявам никого (съпруга и дете)....И отказах като му напомних че е ЖЕНЕН нищо не може да се случи м/у нас.Няма да ви описвам болката и пустотата в душата ми .....
Всичко си тръгна пак по старому на работа, купони, приятеля ми вече не се чуствах щастлива. Знаех че единственно времето ще ми помогне да затворя раната в сърцето....естественно ако те оставят на спокойствие...няма да се спирам на недоизказаните погледи и други средства. които той подбираше.. да обработва приятелката ми само за едно кафенце и разговор....на всичкото отгоре и се прехвърли в моята смяна.... И така аз се пропуках стъпка по стъпка ....Приятен пролетен ден....свършваме работа по рано....аз съм решила да прибера и се наспя (вечно сънливата).... явно никой не е правил планове с мен...той слиза на моята спирка ....с молби и с големите си кафеви очи ме склонява да се видим и само разговор НИЩО ПОВЕЧЕ.........Под съзнателно сигорно съм знаела че това началото на нещо друго.....но казах ДА.....не съм спала ами се чудих какво да си облека грим и.т.н...Видяхме се същата вечер верно пихме кафе след това по едно и още и още....докато не се озовахме на хотел.....Не мога да ви опиша нея вечер беше невероятна никога досега не съм изпитвала същият плам еротика,чувства, оргазми,щастие ...незнам дали е възможно да усетиш това тялото ти да познава другото тяло до теб...от докосванията му аз се разтапях бях на друг свят исках тази нощ никога да не свършва....думите изгелждат плитки, това е нещо неописуемо ....денят дойде и снего си отиде и той...
Няма да ви описвам вината и и всички гадни чувства ...яд, ревност,глупост ....
И така започна нашият грях ...криене но нищо не можеш да скриеш първо колегите го видяха в скритите ни погледи...м/у нас ние не можехме да се скрием защото се обичахме ....Но в живота най-важно е семейството
той обожава детето си ... Да си призная аз не се чувствах хапи от тази ситоация не исках да съм номер 2 ....той никога не ми давал 100%гаранция че има намерение да се развежда само казваше ще видиш имай търпение .....АЗ съм на 21 нямам търпение за нищо аз искам сега и на момента...нямам намерение да те чакам - така си говорех но се надявах....и то мнооого.
Няма да разказвам за празниците ( неговата съпруга има рожден ден на моят имен ден е това ако не е лош късмет) за ревноста ... Ревнувах го от всеки и от всички дори от детето му.....обичах го с същата сила ... но винаги съм чувствала че никога няма да бъдем заедно...няма да пиша и колко глупости правих да го махна от сърцето си ...но винага се връщах при него ...Той беше като наркотик за мен.... изпепеляваща любов без бъдеще ...Случвало ли ви се е да плачите от оргазма който изпитвате когато сте с него ? ...много пуританки знам ще ме заклеймят като развратница ...скъпи дами и аз сега съм като вас не изпитвам вече това ....
Много пъти съм си задавала въпроса защо той е моята голяма любов?
Какво намерих толкова в него...толкова хубави и СВОБОДНИ мъже...на този свят? Не мога да си отговоря незнам.....но знам че още дълбоко,дълбоко в мен огънчето все ощегори аз го обичам... по някога все още се питам дали и той все още ме обича и ако един ден се срещнем каво ще си кажем...
Връзката ни продължи близо 3год...с много перипетий на ревност,криеница съпругата естествено научи никакви чувства от нейна страна...или по точно мерки да ни спре....Сигорно не и е било лесно ...незнам ....
А с мен какво стана... аз се омъжих няколко години след нашата раздяла...
обичам съпруга си той за мен е най- хубавото нещо което може да ми се случи в този живот...
| |
| |
| 
|
|
