Да, категорията нормален наистина е много относителна.
Едно нормално дете на 10 години средностатистически "убива" по мин 2 часа на ден в някой компютърен клуб. Горе-долу толкова гледа и насилие по телевизията. Не че няма да го прави и повече, ако няма кой да го ограничава, но едни нормални родители никога не биха му разрешили.
И докато в сегашните игри все още можеш да различиш играта от действителността, то след 10-15 години може би ще е доста трудно да се усетиш къде си.

Знаеш ли как влияе това на детската психика? Явно не си много на ясно.
Синът ми беше на 4 години, когато с баща му играехме Doom, като излезе, преди 9-10 години. Нищо особено като графика в сравнение с игрите, които сега играе, само че... малкия пищеше и се страхуваше от нея. Тръгва из лабиринтите с всички кодове за "безсмъртен" и т.н. и въпреки всичко появи ли се чудовище срещу него - скача от компютъра и целият трепери, въпреки че му обяснявахме, че това е само игра и не е наистина. След няколко месеца свикна и започна да се кефи да стреля по добичетата... и тогава май беше момента, в който му забраних да я играе. Достраша ме. И аз съм играла електронни игри като дете, но не такива и не като чак толкова малка. Имам чувството, че поколението преди мен изобщо не го вдява този момент във всекидневието на днешните деца. Щото не са прекарвали по цели нощи да пуцат добичета.

Онези англичанчета, за които споменах са съвсем истински случай, доста се писа по него, не може да не си чувала. Съвсем нормални деца, както постановиха лекарите, нямат никакви психични отклонения. Просто са гледали прекалено много телевизия и са играли повечко часове игри. Щото родителите... ами ходили на работа, нали някой трябва да ги храни децата.
Ето ти нормален случай, постави се в ситуацията на родителите, ако можеш. Да де, ясно е, че ще им простиш и след като излежиш незнам си колко години затвор (защото родителят носи отговорност) и след като детето излезе от затвора за малолетни (или изправителен дом, както ги наричат) - сигурно няма да го изоставиш и ще си го обичаш. За 10 или 15 години (не си спомням колко беше присъдата) - хората наистина започват да искат да си изживеят живота на чисто.

А дали така ще реагираш, ако се окаже, че 30 годишния ти син е с някакви отклонения в психиката... почти невидими с просто око... и ти случайно разбираш, че вече е убил няколко човека. Какво ще направиш? Ще се обадиш в полицията, за да предотвратиш следващи убийства, или ще си го обичаш такъв, какъвто е и ще го прикриваш на всяка цена. Ами ако следващото убийство е пред очите ти? Ще се опиташ ли да го спреш тогава и с цената на какво?
За каква лекарска намеса говориш в такъв случай, това ще е последствието евентуално, но в момента какво ще направиш?

Хайде, пробвай се да поемеш отговорност при екстрени ситуации.
Хич и не става дума за патетика, а за съвсем реална житейска ситуация, от която никой не е застрахован. Ми те и престъпниците имат родители и сигурно даже любящи.
Това е реалния свят, колкото и да не ни харесва... за съжаление често ми се случва да се сблъсквам с него. Ти сигурно на луната живееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите