|
|
| Тема |
 "Чуждата" дъщеря |
|
| Автор | Fani (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.02.04 10:18 |
|
|
|
Извинете ме, че се появявам във вашия клуб, без да съм една от вас, но ми се струва, че всички семейни сме потенциално разведени - понякога и в най-щастливите семейства в момент на отчаяние се прокрадва идеята за развод. Добре, че бързо отминава...
Обръщам се към вас, защото съм убедена, че житейските несгоди са по-добрият учител в живота от всички университети. Та ето въпросът ми: сблъсквал ли се е някой от вас с разбирането, че дъщерята е "чуждото" дете в семейството на своите родители, защото един ден ще се омъжи и ще заживее отделно, докато синът ще остане и ще наследи всичко? Същевременно от нея се очаква да подпомага по всякакъв начин майка си и семейството на брат си /бащата е починал/, без да се отчитат нуждите на собственото и семейство и двете и деца. С две думи - тя трябва да помага, но да не иска нищо, за да не накърни интересите на брат си. Години наред дъщерята се опитва да балансира между старото и новото си семейство, така че всички да са доволни, но единственото, което постига е, че си съсипва нервите. Накрая тя се изправя пред жестокия избор - или да разбие иначе хубавото си семейство, за да угоди на майка си и брат си, или да бъде отхвърлена от тях с всички произтичащи от това последствия, щом иска да запази брака си.  Дъщерята избира второто, но постепенно осъзнава, че освен съпруга си и децата си тя е съвсем сама на този свят - всичките и роднини се отдръпват от нея.
Според вас правилно ли е постъпила дъщерята, имаха ли право най-близките и хора да я карат да избира между майка си и децата си? Нали от едно разбито семейство най-страдащи са децата? Ще спре ли някога да я боли и как да се справи с постоянно вменяваното и чувство за вина?
| |
| |
| 
|
|
