|
|
| Тема |
 Многоженец-Умирай трудно 101 пъти |
|
| Автор |
Drona (чирак) |
|
| Публикувано | 10.02.04 17:55 |
|
|
|
Тъй..... То покрай тези истории ще вземат да ме изгонят от работа.....
Но да не се отвличаме с несъществените проблеми на битието.
Значи историята с Многоженеца стигна до оня сакрален етап в неговия многострадален живот, когато вече свободен от оковите на брака , изморен от съдебните баталии и от сквернословията по повод бившата вече жена, собствени родители, нейни родители и международното положение....
Аз особено не се натисках да го питам как е живота щото след подобна общо взето невинна забележка получавах 3-часов отчет за всички гадости които са му са се случили от рождението до вчера, айде да речем до онзи ден. ПОлека-лека живота ни разтика в различни страни и ние се поизгубихме. Мина някакво време да речем две години и една красива лятна вечер той изникна пред вратата - един усмихнат кошмар....
Дигнал си чуковете и се преместил при бившата любов - оная с медицинските прегледи. Оженели се.... Намерил си по ония краища верно не много платена но творческа и перспективна работа. детето и се привързало към него... Абе идилия доколкото такава беше възможна в зората на демокрацията.
Но.....новопридобитата тъща взела да мрънка че парите не стигат; я другите хора какво направили пък той.... + многозначително замълчаване което иде да покаже че е мухльо дето не заслужава да се избършеш в него.... Аз така го предполагам това от горките му излияния по тоя въпрос. жена му, пардона старата загубена и намерена любов взела да пее песните на майка си.... И обстановката непоправимо се изнервила. Предложил на благоверната да се изнесат, но тя отказала - така се правели икономии от сметките....
КОгато ми цъфна тъкмо беше решил да постави на жена си ултиматум - или аз или майка ти. Беше си намерил интересна работа в един резерват - квартира и консумативи без пари+неограничени възможности за идиличен живот сред природата.
ПОжелах му късмет и се разделихме. идваше си чат-пат и ситуацията оставаше все така лимбизе - жена му уж събираше багажа, но.... да го отложим щото детето е болнаво; "мама получи сърдечна криза" и т.н.
Накрая поизтънелите му нерви не издържаха и подаде молба за развод.
Имах понатрупала се отпуска и реших да ида да му правя компания 10-тина дена с тайната мечта за едни идилични разходки сред красотите на природа.... Сбрах 2 кашона домашни консерви подарък и.....
На вратат ме посрещна опасен луд - чорлав и с безумен блясък в очите. Трябваше му време да се фокусира върху ми и да се сети тоя образ че му е познат. Вие си милите че 10 дена си прекарах царски хапвайки домашни консерви сред тучните поляни??? да, ама не!!!! Тоя беше подивял... Щото нямаше с кого да си говори и беше зациклил върху набъбналата омраза към тъщата. Първо ми разказа поне 10-тина пъти какъв била гад. После - изреди многократно колко добър зет е бил и какви придобивки оставил на неблагодарниците..... разбрах че имаме проблем още същата вечер. седим на двора и белим картофи за вечеря. Аз беля, а той се е вторачил унесено в ножа - един такъв голям ловджийски.... и взе да ми изрежда първите 10 най-добри начина да затриеш тъща си с хладно оръжие. разказваше с влудяващи подробности и аз щото съм човек с въображение от предполагаемите гледки ми се повдигна и забравих вечерята изобщо.....
След това ми показа няколко (не помня колко) много хитроумни способа да подпалиш вилата на тъщата си... имаше някаква система с огледалца.....
Представетет си райски ден, ние сме тръгнали да се разхождаме, а той марширува напред като на глас размисля колко ще му дадат за непредумишлено убийство.... Перспективите го тикат да ускорява крачка и аз вече изоставам зад завоя... той прави отсечено кръгом и насред обясненията за условията в затворите започва да ми крещи че бавно се движа... че са ми много килата и изобщо гаднее.....
Аз още първата безсънна нощ когато още нямах сигурност дали няма да реши да потренира с ножа първо върху мене та после с тъщата всичко да е перфектно ( тази жена несъмнено го залсужава!!!) измислих стратегията за Дронското оцеляване в тия крайно екстремални условия. Готвя, хъмкам одобрително и излеко критикувам поредния план .... На третия ден плановете са в руини от моите подмолни критики... той е изтощен от приказки и беснеене, а манджите оказват несъмнено благотворен ефект.... Жизнелюбието надделява, особено когато е подплътено с фрикасе и тортичка.
Какво ме крепи в тоя труден момент??? Ха!!!! Мислите си че е човеколюбието и желанието да помогна на другарчето в беда??? не и пак не!!!!
Толкова ме е яд че ме критикува за килата че денонощно варя, пека и измислям несметни количества вкусотии.... КОгато си тръгвах оставах един успокоен мирен гражданин на републиката, който спешно се нуждаеше от 2 номера по-широки дрехи. :))))))))))))))))))))
***
Айде пък утре-продължението.
| |
| |
| 
|
|
