е тази за мен. Когато се видя на къде отива семеиният ми живот, майка ми и брат ми отидоха и заявиха на свекъра и свекървата, че аз "...без деца съм се омъжила и без деца ще се прибера...", на мен ми бе обяснено колко тежко ще ми бъде с две деца и съвета беше-"не можеш да се нагърбиш с две деца, а баща им да си гледа живота с другата, остави му ги да не му е толкова лесно"-върха на егоизма, но това е... Наех си квартира, децата си бяха и са си с мен, майка ми не се интересуваваше изобщо как съм аз, внуците как са...няма такова нещо, тя ме беше предупредила. Между другото двете години в квартирата в града ми бяха едни от най-щастливите в живота ми- наслаждавахме се тримата- аз и децата ми- на спокойствието, на безкрайните щури игри и разходки които им правех. Тук в София живота ни е малко по-труден, децата поотраснаха, даже в момента имат по-сериозен поглед върху живота от мен, много се обичаме и сме мисля повече приятели отколкото родител и деца.
Искам да кажа и нещо друго извън темата- рядко пиша във форума, но ви чета с голямо удоволствие и ви благодаря, че ви има, най-малкото не губя вяра в човещината и добротата, нещо много ценно за мен......