Защо ли? Ето защо. Защото когато се освободиш от някой, който те наранява - с думи (или физически), се чувстваш отново човек! Затова. Отново си сама на себе си, валидна и независима, и можеш да избираш от мъжете навън. Свободата е реална, не абстрактна! Изобщо нямам време за самота, честно казано. Имам възможността да поправя грешката на първия избор. А мъжете навън не са малко, колкото и да ти се струва нереалистично. Че къде отиват разведените мъже когато жена се разведе с тях? Обратно на пазара, разбира се!! Ха, колко цинично, ама истина!

И има мъже, чиито жени са ги зарязали заради друг, а не заради вина на съпруга, има и всякакви други истории, светът е богат. Има мъже, които са разбиращи и съчувствени, станали са хора точно след дълга връзка. И ако намериш партньор, който те разбира, който е узрял след неговата връзка (все пак мъжете като че ли узряват по-бавно), това е прекрасно! Да намеря мъж, който да не ревнува от всяка моя усмивка към току-що срещнат човек, и който да не прави сцени и да ме разбира, да е зрял в мисленето си и да мога да му вярвам сто процента - ей това съм искала винаги. И съм го намерила. Не отричам, че имам късмет обаче.

И да знаеш, че мъжете са много визуални същества - ако една жена изглежда добре, няма значение на каква възраст е точно, по-млади от нея се кандидатират, и то яко! Друг въпрос е жената кого допуска до себе си, въпрос на избор. Когато си пак свободна, пак имаш право на избор! - това е то.

Ако мъжът отчита опита си от предишен брак, и дори и жената да има деца, тогава ако се обичат, и са зрели достатъчно, за да започнат заедно нова глава от живота... ей това няма равно! Това е ... бих казала - едно съживяващо случване, много по-вдъхновяващо от дългогодишния брак, рутина и всичко съпътстващо го... (не че подстрекавам хората към развод, но разведените не бива да се отчайват!). Ей, защо не разбирате, че човек не е пригоден към вечна моногамия! Искам с това да кажа, че ако имаш неуспешна дългогодишна връзка (или брак), която да замениш с втора успешна, това е все едно си се родил отново. Но по принцип, опитът сочи (:-), че на мъж рядко може да се вярва, така че втория път - очите на четири! И ако успееш, ще имаш щастие, а това никак не е невъзможно.

Аз лично... не правя нещата както трябва от първия път, хех! - примерно, приеха ме в един университет, учих там една година и го зарязах, кандидатствах наново в друг, който завърших, и беше много по-добре за мен като личност и призвание. Така и с други неща, и с "браците", предполагам Свикнала съм със себе си, познавам се добре (това е важно). И изобщо не се срамувам, че съм разведена, май едва ли ми личи. Някакви типове ми се лепят, 5-6 години по-малки от мен, мислят, че съм на 26 А съм по-близо до 30, (малко от другата страна, де :-)

Е, мен специално по-млади мъже от мен не ме интересуват, но е факт, че има кандидати колкото ти душа иска. Даже са ми в повече. Изобщо не се майтапя! Въпросът е, че една жена има ли съзнанието на свободна жена, тя има съвсем друго излъчване, и така привлича дори и несъзнателно. Поведението и самочувствието се променят, независимо дали търсиш мъж само за флирт, или за обвързване, и правиш каквото ти душа иска. Свободата не е абстракна, тя е Осезаема! Просто е страхотно усещане да си свободна жена! Ако щеш вярвай, но аз се наслаждавам на всяка минута от това. Изобщо не съм сигурна, че искам втори брак, въпреки че съм щастливо обвързана в момента, вече трета година. Според мен бракът е обречена институция (това го казах още в интервю на моя клас в гимназията, телевизионно интервю, което даваха по тв. и родителите ми тогава бяха шокирани. Изобщо тогава не мислех, че някога ще се оженя, ама както и да е, права бях и жалко, че го направих).

За любовта говориш. Любовта трае до три години, главозамайването. Като отмине то, трябва да има обич и уважение. Ако има ритници - риташ го и ти, и толкоз! Дори и на 40 да бях, не бих се поколебала да оставя съпруг, ако се държи зле с мен (това съвсем сериозно и съзнателно го казвам!) Нямам време за губене в тоя живот. Ако не стане с един, ще стане с друг (както и доказва опитът ми). Но само защото знам какво искам и какво точно правя, за да го постигна, научих се как да избирам. Не отричам, че бракът ми (колкото и кратък да беше, май може и да конкурирам Бритни :-), ме е променил, и то е в моя полза. Защото вече трета година съм в щастлива връзка.

Толкова щастлива, че ще ти кажа на теб, Стефане:
Привет!

(Никъде в никой клуб не съм писала това за себе си преди. Така че... чувствай се привилегирован , аз съм една щастлива жена, щастлива, че е преминала успешно през неуспешен брак :-)) И съм жена, която сама избира, и на която малко й пука кой какво мисли за нея, защото нищо от хорските мисли не би могло да промени това как избирам и как се чувствам АЗ! )



Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Редактирано от BИ на 30.01.04 00:53.