на трезва глава. Добре си направила, че си замълчала - иначе само щеше да прогоните гостите с никому ненужен скандал.

Ако си решила да се изнесеш - то не е защото мъжът ти е бил груб през онази вечер (така ми се струва от думите ти, де).

Не знам дали това ще те успокои - ама приеми, че просто мъжът ти е такъв тип човек - моята съпруга е абсолютно същата (на 18-та год. от брака съм). Вече съм го споделял това май тук в клубовете. Като дойдат гости - и тя сяда заедно с тях и чака невидимата прислужница да поднесе на всички. И тогава трябва да й напомням, че "гувернантката днес има почивен ден", за да се сети и тя да си влезе в ролята на стопанка на дома и домакиня. Аз не й се сърдя за това - в началото може би - да, но сега не... Просто смятам, че това си е природа човешка - хора всякакви под слънцето: чешити и чешити и чешити. Идеални няма и няма къде да ги намерим такива, за да живеем с тях. А пък и ние с теб едва ли сме идеални в нечии очи (и ние приличаме на самите себе си). Така че - успокой се, мила, и си седни на д....то и си гледай децата и мъжа. Нали детето не се е ударило по негова причина! Просто приеми, че в природата му има и слаби места.

Най-лесното е да изоставиш човека. Ама после като ти причернее от самотата - дали той ще ти прости и ще поиска да заживеете пак заедно? Тогава ще си замечтаеш дори и само да има някого, с когото да се скараш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите