Аз не съм мъж, но мога да ти отговоря с няколко конкретни примера, защото хич не обичам да обобщавам. Имам чувството, че задаваш въпроса, за да получиш отговор за поведение, което би могло да се избегне. Понякога обаче причина за развода са не отделни постъпки, а просто същността на човека отсреща. /независимо дали е мъж или жена/
Един от моите познати след огромно любовно разочарование, реши, че ще търси жена, която да е пълна противоположност на бившата му. Ожени се за едно доста кротко момиче, чиято мечта беше да бъде перфектната домакиня - да готви, глади, пере, да гледа децата и т.н. Нямаше никакви изисквания към него, освен да й обръща внимание и да си "гукат" в къщи. Идилията продължи точно 3 години и той хлътна по своя колежка, която естествено му беше много по-интересна, ясно е защо. Разведоха се с гръм и трясък. А жена му с нищо не беше виновна - просто го дразнеше, че е такава, каквато е. Естествен е въпросът къде е гледал като се е женил - ами той, както казах, смяташе, че именно такава жена му трябва. И се излъга сам себе си.
Друг познат пък, вече на възраст, се ожени за 15 години по-млада жена. Съпругата му беше доста инфантилна - изглеждаше и се държеше точно като дете, въпреки 25те си години. Той точно от това беше очарован - че приема всичко от веселата му страна, че не прави скандали, не ревнува, забавлява се непрекъснато, приема приятелите му и т.н., а той беше на принципа "писна ми от жени, които само ме натоварват". След брака обаче точно тези неща започнаха да го дразнят - освен че съпругата беше абсолютно безотговорна към всякаква домакинска работа и къщата им приличаше на кочина, основното му оплакване беше, че не може да сподели нито един свой проблем с нея - просто за нея проблеми не съществуваха и всичко се възприемаше с див смях. Разведоха се бързичко. Къде е гледал ли? Ами точно това, което му харесваше в нея като жена се оказа дразнещо вече като съпруга.