Абсолютно съм съгалсен с теб.

Въпреки че Айнщайн така и не е могъл да приеме че не може да се предвиди положението на една частица във времето съгласно квантовата теория за неопределеността, това все пак се оказва факт.
В момента говорим за съдбата, а мисленето за съдбата може да го приемем като мислене за бъдещето. Човешкия ум е винаги или в бъдещето или в миналото .. той не е тук и сега. Затова си мислим за това какво ще ни се случии , какво ще станеее .. и т.н. и т.н.
Каквото и да мислим това което ще стане е отвъд всякаква логика. За съжаление не са много хората които могат да го осъзнаят това и чисто и просто да живеят в мига.


Колкото по-зле, толкова по-добре