Ами отначало чувството за вина ме поглъщаше на огромни вълни и направо се давех в него. Постепенно започнах да свиквам с идеята, че не може само аз да съм неправа. От време на време ме хваща яд на мъжа ми много, но като цяло се поуспокоих. Пак имам чувство за вина, но много по-рядко. Всъщност помисли си - ако останаш да живееш с човек, с когото не искаш да си, не го обичаш, но просто сте заедно и ежедневно го лъжеш в чувствата си към него - това няма ли да ти носи чувство за вина. Гадно ми е да лъжа - по-добре да съм виновна.