|
Тема |
Re: Вярвам в съдбата [re: живялa] |
|
Автор | Agnes (Нерегистриран) | |
Публикувано | 23.01.04 01:17 |
|
|
Опознаването чрез нета зависи от това,доколко хората могат да бъдат честни и да отворят душите си към 'някой' нереален. Много хора просто се забавляват,търсейки запознанства и не рядко си измислят 'портрети' с небивали качества, с една дума - лъжат. Понякога това им помага да си повдигнат самочувствието. Понякога да 'зарибят' някого.
След развода си,това ми беше единственото утешение - да общувам със сродни души, да си създавам нови приятелства по целия свят. Умишлено бягах от 'реалните' мъже около мен - бях отвратена и имах нужда просто да преживея болката си, бягайки в нереалното. И както си бягах, така срещнах един човек, с когото си пишехме в началото емейли, после взехме всяка вечер да си чатим,после си купихме уеб-камери и се гледахме като си 'говорим', после взехме да се чуваме по телефона и така докато най-после преодоляхме дистанцията (време и разстояние) и се срещнахме(след 2 години интернет). Това беше незабравимо и за двамата. От тогава минаха още 2 години и сме заедно. Ако някой беше ми казал преди години за това,което се случи с мен, бих се изсмяла...би звучало нелепо. Но сега съм обичана и обичам и мога също да кажа: вярвам в съдбата.
|
| |
|
|
|