С отвратителни дрънканици ми пълтеше главата. Не се съобразяваше какво, кога, как, защо дърдори... Изпадаше в бяс че не искам да я слушам...

Че, какво да й слушам??? Ала-баланица, дрън-дрън, та пляс! Тая рекла, оня казал, другата заявила, тоя си имал любовница, оная се чукала за жълти стотинки, колежката тъй направила, начулника онакъв бил...

Че какво ме интересуват тия щуротии???

Пфуууууууууу! Надуваше ми главата... Ама, аз като подхващах сериозна тема - никаква я нямаше... Любимиьт й лаф беше

Няма значение! Щом аз говорех - никакво значение нямаше. Макар че се обаждах един път в месеца!

Само не ме питай защо като съм се женил не съм си отварял очите... Моля те, не ме питай!

Редактирано от ASSASSlN на 19.01.04 10:12.