|
|
| Тема |
 Есе на един анонимен самотник |
|
| Автор |
cq () |
|
| Публикувано | 29.12.03 21:41 |
|
|
|
"Ние, самотно оцеляващите, сме странни хора.
Вървим, вперили поглед към звездите, но внимателно преценяваме всяка своя крачка.
Често залитаме, губим равновесие, но успяваме да се изправим.
Понякога печелим, по-често губим, а най-често оставаме встрани от другите.
Ближем самотно раните си. Не се оплакваме!
Толкова сме свикнали с лошото, че се изненадваме на доброто.
Толкова се изненадваме, че не вярваме в него и когато ни се случи, си мислим най-лошото.
Ние сме странни хора - самотно оцеляващи.
Мечтаем си за звездите, но се страхуваме от високото.
Иска ни се да обичаме, а през пукнатините на сърцата ни свири вятъра на отчаянието.
Иска ни се да имаме приятели, а не вярваме в хората.
Когато ни се усмихнат, мислим, че ще искат нещо от нас.
Кажат ли, че ни обичат си мислим че ни се подиграват.
Ние сме странни хора - самотници.
От време на време някой от нас решава да бъде като другите - оженва се, раждат му се деца.
Но ние оставаме - самотно оцеляващите - летейки от една мечта към друга
Вперили поглед към звездите, но усещайки земята под краката си.
Ние сме самотно оцеляващите! "
анонимен самотник
| |
| |
| 
|
|
