от позицията, на която си седнал, по-скоро.

Не се изисква кой знае какъв голям ресурс на отчаяние, за да предпочетеш да умреш млад или поне сравнително млад.
Достатъчно е само да погледнеш възможностите си занапред от всички страни и да прецениш искаш ли да си един от тези доста на брой и сигурно много достойни за уважение страци, които ровят по кофите за боклук, за да се изхранят още един ден. Казвам го без никаква ирония това. Защото адски трябва да обичаш живота (или адски да се страхуваш от смъртта), че да желаеш такъв живот. Все силни чувства, които на мен явно не ми се отдават чак толкова. За сега.

Тези, целомъдрените, явно са от друга категория. Не можем всички да сме от тях, нали :)

Редактирано от Hell на 23.12.03 14:33.