Ех, ако баба ми ми беше дядо........

Виж, излишно е да споря, при положение, че за тебе очевидно езикът като динамична система може спокойно да се откаже от корена "рас". Тук не говорим за струпване на съгласни, а за словообразуване. И така, битува си коренът "рас" и ако ще словообразуваш, в зависимост от желанието си, ползваш различни суфикси.

Погледни си примерите, помисли и тогава пиши! Ако следвам твоята езикова логика, думите, които си ми предложил като примери, би трябвало да изглеждат така: растНеж, растНение.
За думата ръст изобщо няма да говоря, поради нелогичност в използването й като пример заради различния корен, а етимологичното родство между "рас" и "ръст" няма да обсъждам по разбираеми причини.

Що се дразниш?!

Явно познанията ти върху речниковия фонд не са особено богати, но ако погледнеш последния правописен речник, който ти попадне, ще забележиш, че твоята, така разпалено защитавана, думичка не съществува.

Не си мъчи главичката с разни несъществуващи политически и/или социални релации, това си е проста граматика.

Приеми го!

Обещавам, че тази година с много пионерско дръзновение ще се боря да въведа думичката "ВЪЗКРЪСТНЕНИЕ", за да се освободим веднъж завинаги от упадъчните тоталитарни словоблудства, да наложим нови, модерени, съвременни езикови норми, стига сме робували на впиянчени дамаджанопоклонници!!!
Ще премахнем и пълния член, естествено, що да се мъчат разни недоморасли филолози, при положение, че след пет години обучение не са съзрели неговата функция в езика. Ти Брезински май си го подминал, той съвсем простичко, като за момчета от всяка част на страната, обясняваше необходимостта от членуването на имената от м.р., ед.ч. с пълен и кратък член. Аз няма да се боря с тебе, за консултации ми плащат. За тебе мога да направя някои изключения, но само ако съзра някакъв смисъл.
Засега такава тенденция не се очертава.


Впрочем, за каква "етимологична" тенденция при членните форми говориш? Та те са едни обиковени формообразувателни морфеми, каква ти тук етимология, търси я при словообразувателните!

P.S. Да ти кажа, не разбирам защо е нужно такова драматизиране на грешките. Аз преди малко прочетох един свой текст, който, уви, не мога да редактирам/груба грешка е да не се преглеждат текстовете, все си напомням този простичък факт/, и там - ето този шедьовър на мисълта и сръчността на пръстите ми се мъдри: мускОл. Имам и един много сантиментален такъв, роден по време на кандидат-студентската ми истерия и гордо разцъфтял наскоро пред очите ми, след поглед върху някакви записки: изпиД.
Този ми е най-милият, защото ми припомни, че винаги мога да се изненадам от самата себе си, както и да открия грешки, незабелязвани преди. И най-вече, напомня ми, че се движа и че съм си аз, с правото да греша и да се усмихвам на грешките си.

ЛиТа Мали