за едно нещо си напълно прав - развода вече е факт и не може да се върне. Една от любимите книги на жена ми е Отнесени от вихъра. На края има една сцена в която Скарлет проумява най-после че обича Ред, но той си тръгва и казва нещо отрода "не искам да лепя счупени парчета..."
Странно защо не помислих преди време за това. Имах чувството че това не се случва, болката която изпитах при осъзнаването на факта че вече има развод ме съживи и ме изкара от нереалността в която се движих.
Мислих си че трябва да намеря идеалната жена. Че само тогава ще сам щастлив, но това са пълни глупости. Изпуснах прелестната си жена с която прекарах повече от 10 години и с която имаме прекрасен син, и си мисля че бих могъл да съм щастлив другаде. Мислих че съм престанал да правя глупости но се оказа че все още не съм.
Мислех че семейството трябва да поредица от щастливи събития и чи никой не трябва да се кара на другия. Когато това не стана след всички опити реших че за да е щастлива жена ми и аз е по-добре да се разделим. И двамата не искахме да го правим но някак си казахме "да". Много тъпо. Много.
А при теб как са нещата.