Темата я дъвча вече година, няма начин да стане по-приятна или по-неприятна... просто свиквам с това :)

Тръгнах си малко... тайничко. За да спестя скандалите и агресията. Казах само на сина си предварително и още тогава той ми каза, че поне на първо време ще си остане в къщи.

Доброволно... не беше много доброволно.
Да, знам че съда щеше да присъди детето на мен, не е имало причина да се съмнявам в това. Просто пари и излишно време за безкрайни съдебни дела нямам. Дори и самостоятелен адвокат не мога да си позволя.

От друга страна за едно дете в пубертета изобщо не е добра идея да сменя къщата, училището, да се откъсне от роднините, които обича и го обичат (а там вярно са 2 къщи хора... почти съседни апартаменти).
Предполагам, че щеше да е добра закалка за характера му празната квартира, ремонтите след училище и студа през зимата (защото все още няма отопление), ама... и аз мисля като твоята позната, че сина ми в момента е по-добре при баща си.

Все още нямам телевизор и пералня :)

Щеше да му подейства много много добре на възпитанието да се научи да си пере дрехите на ръка и да отвикне да виси пред телевизора, обаче... кое нормално дете ще предпочете такива условия, как мислиш?
При положение, че баща му не го малтретира и се отнася добре с него (макар и малко строго) и баба му и дядо му го обичат и се грижат за него?

Загадка си остава за мен защо бившия ми реши детето непременно да живее при него и не отстъпи и на милиметър от това.
Предполагам, че под влиянието на приятелката си... наистина много добра майка на 2 чаровни деца... или пък заради прослувутата криза на 40-те години при мъжете... от страх, че ще остане сам... и аз не знам.
Или пък заради това, че преди малкия да тръгне на училище не е имал почти никакво време да контактува с него и иска сега да си навакса...
Ще го попитам един ден, като отмине цялата тази дивотия :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите