...Интересна тема....май се оказва най-важната за всички нас....Аз все още не съм разведена...нещата отиват към финалната права....сама съм от 8 месеца....и все още не съм престанала да се чувствам самотна......въпреки, че се втурнах към всякакъв род запознанства, флиртове....безумни авантюри....които ме промениха адски, но ....ме правят още по-самотна...
Факт е, че мъжете гледат на мен само като на сексуален обект.
Предполагам, че и сама предизвиквам това. Аз просто не умея да живея сама. Не съм си достатъчна сама на себе си. Мразя самотните занимания. Безсилието ми в определени ситуации, изискващи мъжко присъствие, ме озлобява....
Поради това нямам притеснения да каня мъже, с които току що съм се запознала в кюто, на вечеря, или да ми бъдат инструктори по шофиране, или просто да спят до мен. Не ме интересува какво ще си помислят, не ми пука ако ми откажат, убедена съм, че нямам право да очаквам каквото и да било от тях.....Просто съм си внушила, че го правя от грижа за себе си и от любов към мъжете.....аз наистина ги харесвам.....
И все пак....боли ме, че не се интересуват от мен, че не ме питат за нищо лично....сякаш за тях е достатъчен етикетът - разведена с дете и от тук нататъка е ясно докъде може да се стигне.....
Истината е че се преситих на празни срещи с нови хора, които ми стават всичко друго, но не и близки.....
Имам крещяща нужда до мен да има един мъж, с който да се чувстваме един друг без думи, да ни е достатъчно просто да гледаме заедно телевизия, завити с одеало, да топлим краката си докато спим, да......
Почти не вярвам, че ще го срещна, а по-лошото е че усещам как постепенно закърнява склонността ми към сантименти....дали няма да се превърна в една вечно мърмореща, груба и злобна "стара мома"......не искам и да си го помисля......

Who cares?!?