Споко! . Човека ти си клецка настрана, ама не е толкова прям като тебе. Ти си казваш какво ти е, той си трае и си работи тайно.
Съвет - прави каквото правиш, само не вдигай джангър, защото накрая ще си изкраш нарочно и лошото отношение, и развода.
Всичко това се дължи на строг закон - това, което ще напиша е свещена истина и се повтаря ВИНАГИ, когато става дума за продължителни връзки между мъж и жена (разглеждайки нещата от гледна точка на жената):
Първоначално - влюбване и харесване, почти на платоническо ниво. Тя определено има потребности, но е плаха - притеснява се да ги заяви. Проблемите тогава идват не толкова заради количеството, колкото заради качеството. Тя определено има нужда от половин година, докато привикне към неговия начин и започне да се радва на секса.
После, след някое време двамата се напасват. Следват две-три години, в които тя се радва на добър секс.
След това Тя му омръзва. Той започва да иска и други жени, и то много като бройка, защото за него е важно. Когато качеството е постоянно, човек започва да иска количество - винаги е така . Тя е "ощетена", защото за нея остава само задължителната, но не и волната програма.
И понеже знам, че ще получа много възражения, ще си позволя да напомня оня анекдот за Наполеон:
Наполеон бил страхотен любител на пуешкото месо, и най-много се наслаждавал да похапва в компанията на една от многото си любовници. Пристигайки една вечер при нея се завързал следния диалог:
Наполеон: "Какво ще вечеряме?"
Любовницата: "Печена пуйка, приготвена като за Император"
Н: "Прекрасно! Обожавам пуешко"
Когато отишъл отново след време, пак се завързал подобен разговор, и след като разбрал, че ще похапне пуйка, императорът казал "Всъщност, пуешкото е хранително и полезно".
Третият път, когато неговата любовница му предложила пуйка за вечеря, бил и последния път, когато тя видяла на живо императора.
Жените да си направят съответните изводи, а на мъжете - Наздраве ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif)
|