|
Тема |
а как се "раделя" детето? |
|
Автор | Oли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.12.03 15:48 |
|
|
ако например и майката и бащата много го обичат и всеки иска то да живее с него. При това са готови на всичко за да се преборят за него.
Какво става тогава?
На кого ще го отреди съдът, при положение, че е малко, и двамата имат сравнително добра работа, няма намесен алкохол и лошо поведение, но родителите просто не се разбират.
Питам защото напоследък нещата между нас не вървят. Единствената причина да не сме се развели още е детето. Поне за мен е тази причината.
Той (съпругът) на моменти е много неуравновесен, реагира без да мисли, като някакъв психар, дори се е стигало до физ. насилие.
Същервеменно има нещо което ме изумява - постоянно иска да правим секс. На мен караниците ми действат антисексуално и дори като сме в добри отношения лека-полека усещам, че изстивам. Това, че не искам всеки ден да правим секс също го кара да се държи кофти с мен. Напоследък се съгласявам само за да не се сърди и да не ми натяква после. На него не му пука особено от това де. Най-много ме е страх, че в гнева си може да направи нещо страшно. На пръв поглед изглежда много уравновесен и любезен а в друг момент е направо луд за връзване! Когато го няма усещам, че ми е по-добре, чувствам се по-спокойна и в по-добро настроение. Не казвам, че съм цвете, явно наистина го изкарвам извън релси понякога, но си имам мнения и желания които искам да отстоявам. Цялата работа е, че просто не сме един за друг - на него му трябва послужна женица която да не го ядосва за нищо. И която да може да превъзпитава както си иска. А аз искам повече толерантност..ама не би. Е, има си и положителни черти разбира се, не искам да съм необективна, но толкова много отрицателни емоции изхабяваме в караниците, че после с дни се чувствам изтощена. Все едно се води някаква война тук.
Но развода ме плаши, защото той обича много детето и ме заплашва, че ще направи всичко за да не е при мен.
Незнам просто съм на ръба. Женени сме от 3 години, а от 4 живеем заедно.
Искам да се разделим, но развода ме плаши. Не мога да рискувам да ми отнеме детето. Просто ще умра.
Освен това не съм много сигурна дали ако се разведем няма да съжалявам, като чета тук май не е много розово и да си разведена жена с дете.
|
| |
|
|
|