тя е пълно доверие към човека оттук нататък.
Както е било преди събитието, за което трябва да се прощава.

Значи... мога да проявя разбиране примерно, да не се сърдя, да не го правя на въпрос, да не си връщам или отмъщавам. Ако това наричаш прошка - ДА.
Но не мога да имам пълно доверие в човека вече, а то за мен това е прошката.
Когато става дума за наистина много близък и любим човек, заради който бих отишла и накрая на света.

Винаги ще си имам едно наум оттук нататък и винаги ще се съмнявам... е как да твърдя, че съм простила?!

Абе никой не ти се сърди :) Ти си знаеш за себе си :)
Ама имала ли си някой, на който да вярваш повече, отколкото на себе си?
Щото на непознати лесно се прощава, колко му е :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите