Все пак мисля има начин и да простиш, и да живееш с това.
Не, че съм в състояние да го обясня, защото и аз не знам как точно става, но става, поне при мен.
Може би твърде много зависи от нагласата, от изобщо вижданията за живота, май от ценностната система...не знам, наистина не мога да го определя.
Всъщност като се замисля, има ли какво да прощаваш?