|
|
| Тема |
 Това е моята приятелка...Това е моята съпруга |
|
| Автор | Haдя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 22.11.03 01:38 |
|
|
|
Правило ли ви е впечатление как мъжете представят жената с която са, на непознати. Ако не са женени с въпросната девойка, с гордост заявяват: "Това е моята приятелка" или "Това е моето гадже". Ако са женени, тонът с който казват "Това е жена ми" или "Това е съпругата ми" е различен и определено по-минорен. Интересното е, че с въпросната приятелка може да са от години заедно. Това не променя нещата. Винаги звучи по-ентусиазирано и с по-голямо удоволствие. Това донякъде важи и за жените. Мисля, че и отношенията между един мъж и една жжена дори ако живеят на съпружески начала, са по-различни отколкото ако го има съдбоносния подпис. Мисля, че в това е разковничето. Във въпросния подпис. Той прави така, че една красива любовна история се превръща в сиво ежедневие. Може би защото дава сигурност. А сигурността, имам предвид този вид сигурност, който може да се изрази с израза "вързан в кърпа", е нещото, което кара хората да се отпуснат. Да не се стараят. Да си позволяват неща, които не биха си позволили с приятелката или приятеля. Защото .....може да си тръгне по-лесно. Докато си някой без подпис се приема, че е по желание от двете страни. В момента, в който се сложи въпросния подпис пред свидетели /това също е интересен момент - обикновените договори се подписват БЕЗ свидетели, тук явно, за да е по-сигурно, че няма да има отмятане, трябва да има/ това води много скоро до една уядена сигурност, до една небрежна леност. Целта е постигната, защо да се старая е глупавата и често неосъзната логика. Та кой остава при постигнатите цели, човек винаги се стреми съм нови победи и към нови предизвикателства. Това е нормалното човешко поведение. Затова преди да говорим за войните между мъжа и жената и кой по-крив, просто всеки от двамата би трябвало да помисли за другия като за едно непрекъснато предизвикателство, като за една никога непостигната напълно победа....Абе мисълта ми беше, че според мен успехът на един брак е ако хората не се чувстват женени, а успеят да запазят отношения сякаш са си гаджета. Това обаче на мен не ми е ясно как става! Или поне ми е ясно ей така на теория, но ...... практиката има една неприятна особеност - не се подчинява мчного много на теорията.
| |
| |
| 
|
|
