Как да го трясна, бе?! Че то това е голямата трагедия на живота - господ или физическа сила ти дава, или мозък (е, не може да му се отрече, че е филантроп - с едно от тези двете все ще съумеем да се справим в живота ). На някои пък дава красота. И те се оправят. А продължението на случката беше:
- Ти кога ме пита дали може да учиш?
- Цял живот те питам?
- Аз да съм ти казал, че може??!!
- Не, бе, не си. Ама не си ми казал и че не може. Седя и ме гледа как се подготвям, нали?
Пауза.
- Ти за кво тръгна да учиш? Какво искаш, малко ли пари ти нося?
- Кви пари ми носиш, ти бе! Аз да не съм седнала със скръстени ръце да те гледам как работиш?
Тук следва моментът, в който всеки от двамата навира по една лупа пред очите на другия, за да му покаже собствения си принос за семейното благополучие. Заключителни реплики:
- Квот искаш прави, ама аз повече няма да ти гледам децата, докато ходиш на очни.
- Добре, ще намеря кой да ми ги гледа за десетина дни.
- Ти ще видиш! Аз ще ти кажа на тебе! През гъза ще ти го изкарам!
Пък това последното, казано от един скорпион си е сериозна заплаха. Ама то животът с него си е едно голямо наказание на съдбата, та така и не разбрах, коя от всички простотии беше сторена точно по този повод.
Какъв беше извода? Ами започнах за всяко нещо да питам:
- Може ли да направя това или онова?
Ама вече не приемам мълчанието за отговор. Докато не каже, не спирам да питам. И знаеш ли какво вика всеки път:
- Квот искаш прави.
Е умирам от яд, за деветте години, дето ми се е правил на клан-клан-недоклан, пък аз съм му се връзвала на акъла. Значи, ето ти и правилния отговор за глупостта - и най-умния си е малко прост