Само да уточним нещо... Ти задавал ли си си въпроса, дали преди време жена ти не се е чувствала по начина, по който се чувстваш ти сега? Дали и е било приятно, дали се е чувствала полезна и реализирана? Това, че ти смяташ, че една жена може да намери щастието си само между четирите стени на своя дом - деца, съпруг, лъскави вещи и дрънкулки, не означава, че всички мислят така. Да, познавам жени - домошарки. Щом се чувстват щастливи и реализирани в живота именно по този начин - няма проблем, въпрос на избор. Но какво ни кара да изберем едната, или другата алтернатива? Невинаги това са някакви рационални фактори - от рода "Аз печеля достатъчно, ти можеш да не работиш. Стой си в къщи и гледай децата." Обикновено ние правим своя избор под влияние на потребностите си. Не знам, какво точно си учил, но се надявам, да си наясно, че потребностите на човека са не само физиологически. Има още и:
1. потребност от общуване - за една жена-домакиня е доста трудна за задоволяване тази потребност. Особено, когато тя е интелигентен човек, като съпругата ти, и има нужда да общува с други интелигентни хора. Тя си има определен социален статус, а хората от нейната окръжаваща, делнична среда не винаги се вписват в него. Може и да си имат лаф със съседката Пенка за манджи и туршии, може и да ходи по кафета с други скучаещи домакини, може и гости да си каните, с приятелки да се среща сегиз-тогиз, но това пак да не е задоволяване на потребността. Защото тя ще се чувства доволна от общуване с хора, с които има какво да си каже, а не с хора, с които има възможност, да си каже нещо.
2. потребност от развитие, от реализация. Наистина не всички хора имат такава потребност. Науката го е доказала, не аз. Какво я поражда е дълга тема. По мое мнение това се кодира още в детството. На мен, например, ми липсваше майчина обич, като дете. От тогава като започнах да се доказвам колко съм умна, добра, талантлива - та чак до днес не мога да се спра. Такава потребност може да имаш и ако родителите ти са били такива и си копирал модела. Също и под влияние на идеалите, дето ги имаше едно време по социалистическо (с това си обяснявам защо в толкова малка и бедна страна, като нашата има толкова много интелигентни и образовани хора). Предполагам, че жена ти има такава потребност, след като през всички тези години, когато не е печелила колкото теб, не е спряла да работи, "да се рови из устите" на работническата класа.
Изводи няма да правя, оставям ги за теб. Но помисли за едно - жена ти може би не се е променила. Тя се е стремяла към своя собствена цел, преследвала е мечтите си. И сега просто е открила себе си.
А парите понякога са просто количествен измерител на успеха.