Здравей Ирра,
Когато започна разговор с мъжа ми (предварително се настройвам за откровен разговор, в който аз много простичко искам да изясним какво аджеба имаме толкова да делим и защо не се получават нещата между нас ), той слуша разсеяно, изнервя се, и най-често едва започналия разговор завършва с това, че той трясва вратата и излиза - без значение колко е часа, дали някой ще идва, дали не ми трябва помощ от него за детето и т.н.
Да уточня - аз не му искам обяснения за това или онова, дори и сметка не се опитвам да му държа, отчитам факта, че много работи, вечер се прибира скапан и въобще не му е до моите сериозни разговори, но по дяволите той дори детето си понякога не забелязва!!!!!
Аз не съм идеална, единственото нещо, което искам е насреща ми да стои човек, който да ме уважава, да ми зачита достойнството и ...май е това.
Не знам, понякога неговите разсъждения са наивни, сигурно и моите са такива, но не искам да си помислям за негови реакции в критични моменти...
Дали всичко не се дължи на това, че сме на по 25 години, разликата ни е месец, че сме още в началото, а всяко начало е трудно...