|
|
| Тема |
 за ролята на самочувствието в брака |
|
| Автор |
Ryan () |
|
| Публикувано | 24.10.03 15:09 |
|
|
|
Здравейте,
Мисля си много отдавна за това и понеже сега в клуба се води дискусия с близък (отчасти) смисъл, ми се иска да поразсъждаваме за самочувствието извън темата на viatar.
Та така - може ли да е успешен брак, в който партньорите са с различно ниво на самочувствието? Самочувствие бих определил като:
- вяра в собствените ти сили да се справяш ако ще дори и сам в живота.
- усещане за пълноценност като партньор
- професионална (но не само) реализация
- контакти с хора (приятели и т.н.)
- и т.н. неща, които си ги наричаме самочувствие и си ги знаем кои са те за нас :-)
И понеже отговора общо взето си пролича в съседната дискусия ще взема да си променя въпроса - как можем да помогнем на човека до нас ако самочувствието му е ниско, ако се съмнява в себе си, ако е неуверен за бъдещето си? А ако с този човек си в процес на раздяла? Можеш ли наистина да му помогнеш или само го отблъскваш все повече и повече заради това, че той не може да приема от теб, а смята (къде оправдано, къде не), че поне за някакъв момент няма друг избор...
***
Обществото в някои отношения доста облагодетелства мъжете. Факт е, че една огромна част от самочувствието ни идва от успехите в професията ни. А ако приемем, че всички други фактори (акъл, образование, късмет, контакти) са налице - то тогава вероятността за професионален успех е правопропорционално зависима от отделеното време и желание. И се втурваме да отделяме време и желание и си градим някакво самочувствие (голяма грешка е да си базираш самочувствието само на една колона ей!. След това някои стигаме до тук.).
Защо се отплеснах да говоря на тази тема - ами защото си мисля, че ако партньорите в една връзка имат поотделно самочувствие, че могат да се справят и сами в живота то тогава те ще се справят и много добре заедно и никога няма да няма да се чувстват неравнопоставени и да се депресират един друг и нараняват като защитна реакция и т.н.......
Хей момичета в този клуб - мисля, че ако вие (пък и ние момчетата :-) в подобна ситуация) успеете да се справите сами с живота и се преборите за мечтите си (а то просто няма как да не се случи, щото човек като се наложи става много по-силен) ще бъдете перфектните партньори в следващите си връзки. :-)
И все пак ако може да не се минава през раздяла може би е най-добре... И пак ще попитам как е най-добре да помогнеш за доброто самочувствие на партньора си? А може ли и трябва ли да се помогне на човек, с който се разделяш?
А?
_________________
Per aspera ad astra!
| |
| |
| 
|
|
