Да, вярно е за себеоценката. Изневярата се усеща като предателство един вид. Никой не обича да го предават.

Иначе едно от нещата в живота, които никак не обичам, е точно "кротката, делнична обич". Вярно е, че човек не може да бъде влюбен до уши повече от 2-3 години. Това са химични реакции в тялото, които не могат да протичат вечно, притъпява се усещането. Това ми се струва ужасно несправедливо. Усещала съм по себе си - усещала съм, че вече не е както преди, че ми харесва да съм с този човек и му имам доверие (което е много ценно), обаче нямам вдъхновение. И искам да го обичам както преди, обаче не може, не ми трепва под лъжичката като го видя, нито ми омекват коленете. До това не искам да стигам повече. Искам да съм вечно влюбена точно в този човек защото иначе минава много време в застой докато срещна някой, който да ме развълнува истински. Как да постигна вечната влюбеност?

Love is not a mood, but a dynamic way of being.