|
Намирам се в много шантава ситуация.
Разведена съм от април 2000 година, а от септември същата имам втори брак. От първия си брак имам дъщеря, от втория също.
Бившият ми съпруг и дъщеря ни не се познават! СЛед разводът ни я е виждал 2 пъти и то по мое настояване. Все се надявах, че не греша като мисля, че връзката м/у децата и родителите трябва да започне да се изгражда далеч преди хлапетата да развият способност да помнят факти и случки. Та и аз така... Видяха се два пъти и това беше преди повече от 2 години. Тъкмо бях забременяла с второто ми дете.
Оттогава насам таткото липсва. Т.е не се появява (последната година и половина по чисто технически причини - в затвор е).
Та роднините му поеха една кампания по създаване на отношения м/у баща и дъщеря, която се изразява в следното. На щерката се пробутва един албум, от сватбата ми с баща й. Детето само пита баба си това онова и се получава такъв диалог:
===
дете: Бабо, това кой е на снимките с мама?
баба: Това е татко ти.
дете: Аз си имам татко, мама колко мъже е имала?
баба: Това е първият мъж на майка ти, сега тя е женена за друг, с който живеете.
дете: А къде е тати от снимките?
баба: Ами живее надалеч, работи много...
дете: Искам да го видя.
баба: Ами не може, защото е далеч, няма как да дойде и да се обади, но много му липсваш...
===
Не съм била свидетел на тези диалози, а това е един вид навързано от обяснения на бившата свекърва и голямата ми щерка. Значи - шантавото идва от там, че аз не искам да кажа на щерка ми къде е баща й. Не мисля че на 5 години тя би разбрала ситуацията. Отделно не желая да говоряна детето нищо кофти за баща му.
Само че времето си тече, освен тези кахъри, освен това, че Мима пита за баща си, а аз се придържам към версията на баба й, има и други неща, които ме карат да сеизправям на нокти. Извинете, ако ви отнемам много време за четене, но доста време аз се колебаех дали да пусна тази тема.
Ще се върна малко назад. Като се развеждахме с бившия го попитах би ли се съгласил да се откаже от родителски права над детето и да ни остави да се оправяме сами, без да е зависима Мария от неговите пари и графици за посещения. Той категорично отказа с "Аз детето си няма да оставя". Сметнах, че наистина искането ми е прекалено и даже се извиних....
Сега 3 години по-късно съм решила да искам от него същото. Не ми пука че е в затвора и че е решил да има отношения с детето си. Будя се нощем буквално с писък, защото сънувам как той идва с изпълнителния си лист и казва че взима Мария за уикенда. Разбира се, вече освобеден от затвора. Как един ден аз ще му имам доверие и ще пусна детето с него дори за 2 часа? Толкова време го нямаше никакъв, а ако кошмарите ми станат реалност....
Дори да кажете че съм прекалено черногледа, ще ви кава друго нещо... Преди месец децата тръгнаха на ясла и градина. Още първата седмица бях в болнични. Оздравяха и след още една седмица пак се разболя едната - голямата. Съпругът ми си взе болничен лист по причина - гледане на болно дете. Семейната докторка написала, че е болна малката, щото мъжът ми не е никакъв на голямото ми дете, че болестта да се явява причина за негов болничен.
Стоя и си мисля какво би било след години, като имам един пубер у нас. Мисля си какви ли не щуротии, които само времето знае, а аз не се успокоявам от това...
Искам веднъж за винаги бившият ми мъж да го сложа настрана от семейството ми, голямата ми дъщеря и изобщо да нямам никакви хартийки, които да ме задължават да спазвам закони и разпоредби едностранно, а той да си лежи по затворите ако ще два живота....
Просто мисля за в бъдеще.
Но куп проблеми и в тоз ред на мисли. Бившия подсъдим по наказателно дело. Водеше се до скоро следствен, сега го съдят. И да задвижа нещата по моите планове - трябва да чакам... я да го осъдят, я да го освободят.... А не ми се чака, неизвестностите не ме плашат, но в това отношение не съм извратен авантюрист.
Какво да направя... знам, че май аз трябва да реша, но сама себе си тровя, та реших поне да си го излея тука.
Ако някой е изпадал в подобна на моята ситуация и не му е проблем - нека сподели... може и да ми е от полза.
Изревах си очите, когато щерката ми каза че обичала баща си, а по дяволите, той е един непознат, нито той япознава нито тя.... Е, бабата снима и праща снимки на сина си... ама това пак не е достатъчно.... Чудя се как бившия би реагирал, ако детето му каже че обича непознат.... Аз на моменти съм в ужас :( Да не отварям тема как бабата с половин уста ми говори, че сина й тръгнал по лош път, щото трудно приел и преживял развода ни... Че сега плащал за чужди престъпления и дрън-дрън...
Абе сега като гледам - пак малко писах. Черновата на една друга тема, която и не пуснах беше х5 по обем...
Извинете ако съм писала объркано, ама и аз съм на сбъркан хал. Май сега ми е малко по-леко, нали споделих...
|
Бесове (!?)
