Синът ми беше на 4 месеца, когато се изнесох от семейното ни жилище. Това не е най-точната дума, по-скоро бягах ... Сега синът ми е на 8 години.
Когато беше на възрастта на твоя син и той питаше за баща си - къде е, защо не живее с нас, не го ли обича и т.н. Въпроси то които много боли. Винаги съм му казвала, че баща му е добър човек и сме се обичали много и сме го искали много и колко много сме били щастливи когато се е родил, но са се случили неща, след които не сме могли да живеем заедно, но баща му винаги ще бъде негов баща и ще го обича. И не само това... казвах му, че дори да не го търси баща му мисли за него ... Когато стана 4-5 години ми каза: "Баща ми е добър човек - ти си лоша, защото си се развела с него!" Ядоса ме много и реших, че не мога да позволя на дете си да се отнася с мен по такъв начин и го попитах той от къде знае, че баща му е добър, а той - ти ми каза. Попитах го:"Колко пъти добрият ти баща дойде да те види, всъщност ти познаваш ли го ?" Той се стресна и ми каза:"Ами не ... значи е лош всъщност!" Аз му казах, че ще коментира баща си тогава, когато има преки впечатления от него. А каквито и да са впечатленията му аз ще настоявам да уважава баща си. Така приключихме темата тогава.
Преди 6 месеца синът ми видя баща си... случайно. Мина покрай нас и ни взе в колата си. Синът ми не знаеше, че това е той. Нали не се бяха виждали. През последните месеци той се обади 5 пъти, за да поиска да го вижда, но синът ми отказва. Не е съгласен под никакъв предлог! Молих го, обещавах му, че ще бъда с него, заплашвах го да го лиша с нещо ... какво ли не... предложих дори да му купя нещо само и само да се види с баща си! Не и не! Бил му обиден, защото до сега не го е потърсил! Знам, че е прав, но искам те да имат някакви отношения - каквито и да са те!
Та Еrika ето ти един казус, продължение на твоя. Синът ми страдаше много. Сега е голямо момче. Беше много трудно за мен да се грижа съвсем сама за него, но успявам. Правят го много жени като мен! Ще се справиш и ти!
Успех!