имаш проблем. Искреният ми съвет е да потърсиш професионална помощ от психолог.
1. На колко години си? - на твоята възраст/приблизително 16-17, от прочетеното/, освен че може свободно да се ползва интернет пространството спрямо индивидуалните интереси, е нормално да се общува с връстници, да се ходи по купони, да се сменят гаджета и пр.
2. Какво те вълнува? - за една "малка сладка Ани" е нехарактерно да си разкрива душичката в клуб като този. Нормално е да имаш приятелки, с които да споделяш и най-вече да си прекарваш времето с тях, общувайки пълноцено и забавлявайки се.
3. Не би трябвало да носиш отговорност за критичните взаимоотношения мужду родителите си. - Сега е времето, в което усилено трябва да градиш собственото си бъдеще, да учиш, необременявана от конфликтите между "зрели и отговорни" хора като родителите ти. Фактът, че те допускат проблемите им да занимават изцяло твоето внимание, говори за силна зависимост и неспособност за нормалната ти адаптивност в съответстващата й реалност, а именно - твоята младежка среда.
4. Разводът понякога е разумно решение за хора, неспособни да овладеят кризистните ситуации и по-лошото - които непрекъснато и целенасочено САМИ ги предизвикват. Първопричините за такъв развой на брака биха могли да са всякакви, както и много отдалечени назад във времето.Това не Е и не би трябвало да бъде твой проблем. Казваш, че животът ти в къщи "е ад", за което ти вярвам напълно. Примерът за нравственост и морал, който имаш пред себе си е най-малкото стряскащ. Без претенции за професионално мнение, смятам, че майка ти прехвърля вината за всичките си проблеми като жена и като личност върху теб. Ти не си "уличница" и да бъдеш наричана така от собствената си майка в моменти, в които тя демонстрира типично аморално поведение, е ужасяващо.
5.Чувството за безизходица при такъв подход от страна на най-близките ти хора, е напълно естествено. Лошото е, че би могло да се спекулира с него от псевдо-приятели, както и да бъдеш подтикната към необмислени действия в момент, в който си силно уязвима. Има много случаи на пристрастяване към наркотици, проституция или каквито и да е други пагубни действия, точно в случай като твоя, при който липсва реална родителска подкрепа и сигурност.
Бих те посъветвала горещо да не напускаш училище и да се консултираш с психолог за нещата, които те тормозят. Изход има. Важното е да не се предоверяваш на некомпетентни лица, да се опиташ максимално да се дистанцираш от всички конфликтни фактори, да насочиш вниманието си към приятните лично на теб неща - книжки, филми, музика...., каквото ти харесва, докато се почувстваш готова да отстояваш позиции при защита на интересите си.
Успех!