Дами, вие ме плашите направо...
Нима може да се живее с непрестанно взиране в себе си за откриване на нещо-нещичко, някакъв симптом, абе мъничко извън нормата поне, лов на невероятни и нечувани диагнози без да се повлияе човек и наистина да се разболее...
Един от най-сигурните известни ми начини е ходенето на лекар просто ей-така. Ами човекът се чувства длъжен да се напъне и да открие все пак някакъв проблем - иначе къде му отива професионализмът , а и ще е загубено нахалост време. Тук имам личен опит с двама родители лекари, но не ми се разказва - ще спомена само, че съм израсла на антибиотици по реда на откриването и въвеждането им - като се почне от пеницилина, през биомицина и всички - цини нататък, докато ми разсипаха бъбреци и зъби и още неизвестно какво и ту влизах, ту излизах от болници, но пък за сметка на това съм антибиотизирана и за другия свят. Както се отървах от сливиците си и тяхната опека - живнах и може да се каже, че оттогава съм боледувала два пъти - за едно над 40 години -някакви грипоподобни настинки. В отпуск по болест никога не съм била, една година бях по майчинство - и това за над 38 /вече/ години трудов стаж.
О да, сега си пия кротко и редовно лекарствата срещу кръвното /и то от роднини докарано и поддържано/, не го меря, усещам го като хвръкне нагоре и оттам-нататък нищо. Нито ми е лошо, нито се чувствам болна, леекинко съм истерична в точно определени кръвнообразуващи ситуации и съм тотално обездвижена и надебеляла, поради което ме боли кръстът, но нямам никакво намерение да се осведомявам от какво ще умра точно, нито да се ограничавам в цигарите, нито в сладкото, нито в нищо, което ми харесва. Хапчетата срещу кръвното ги пия с 9-те кафета сутрин - така пише на кафеварката ми, че е за 9 кафета... , вечер - с водичка преди евентуалното алкохолно отпускащо Но пък не ям месо - такъв период просто - имала съм и преди такива - сега от май месец насам. Не ям защото ми е противно.
Та, викам, да си живеем живота колкото ни е отпуснат и да не си фиксираме вниманието в себе си много-много, да си казваме, че сме добре и то защото е така, все пак жив човек не може хич нищо да не го позаболи
Иначе обичам лекари. Даже и съпругът ми от 5 дневния ми брак беше лекар
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|