Здравей, echr,
Всъщност, както ти сама вероятно подозираш, няма никакво значение дали този конкретен случай представлява наистина "покана за танц". По-важното, а и доста положително в случая е, че в този период от време ти обръщаш внимание на едно от двете най-важни неща в живота :). Пък и в най-лошия случай може да се окаже, че човека просто не се интересува от теб по начина по който би трябвало или пък е зает. Което не е никак фатално в случая: един път, като започнеш да чуваш песента на пойните птички рано сутрин през януари, значи си на прав път (съвсем сериозно). Но е добре, да се провери дали и колегата ти чува същата песен рано сабахлям, за да не бъде изтърван поради недоглеждане. Затова предлагам един примерен алгоритъм:
(1.) Ако още не си му разгледала ръцете за брачна халка, то е време да го направиш следващия път като го видиш. В западната култура това е доста по-валиден индикатор отколкото в българската.
(2.) Изчакваш го там една или две седмици той да поеме инициативата евентуално, но не повече от това, освен ако междувременно ти не си загубила интерес.
(3.) Намисляш си добър въпрос на социална или техническа, но не и прекалено ангажираща тематика, който да изисква по пространно изясняване, така че да може да послужи за повод за среща на кафе извън работата. Примерно, имат ли клубове за танци, или къде имат шах-клуб, или пък - дали е добра идея да посетиш курс за подобряване на шофьорските си умения. Може и няколко въпроса едновременно. Ако си падаш по екпериментите можеш да опиташ и със супер крайни въпроси, като как да разбереш дали диска на съединителя ти е за смяна без да изхарчиш една камара пари само за да ти кажат здрасти в местния сервиз. Последното впрочем може, съвсем не на шега, живо да интересува и твоя колега.
(3А.) Като опция може да си намислиш предварително една теза, като защо точно ти трябва мъжко мнение. Но това никак не е задължително.
(4.) Каниш го на кафе по светлата част на деня през уикенда.
(5.) По време на разговора освен да си зададеш въпросите, го питаш още и за неговото семейно/любовно положение, така както само една жена умее. Нищо няма да усети. Не знам как го постигат това жените, но предполагам че е нещо от сорта: "Ами ти на твоята кола като не си сменял пружини на задните амортисьори, как си го обясняваш това? Много здрава ли е колата ти или не си я товарил? Пътници возил ли си на задната седалка? А семейство/приятелка имаш ли си?" и т.н. в този дух. Възможностите за скок в друга интересна тема са безкрайни за една жена :). В същото време следиш за обноски, държане, погледи и други такива. Между другото, аз също споделям твоето мнение, че джентълмените сред западняците са доста по-малко, отколкото сред българите, но все пак ги има, та дано твоят да се окаже такъв. Възможно е да е случайно, но и малкото българи с които съм заобиколен са изключително свестни и готини хора. Това го казвам на базата на личен опит и сравнение с 30 разлини други националности, където работя. И дори добре образован западноевропеец, т.е. над средното ниво за страната си, трудно ще дели мегдан с които и да е от шепата българи тук. Та мисълта ми е, че нещата често опират до късмет.
(6.) Ако се окаже, че твоят колега е неподходящ или пък не се интересува от важната част на живота, ти няма да униваш ами ще се огледаш за поуки от упражнението и ще помислиш как да си увеличиш статистическата база за в бъдеще и съответно шансовете за срещане с истински готин мъж. И най-важното, ако се той не се окаже подходящ: втори път ти вече не каниш същия колега никъде и спираш да се интерсуваш от него. Ако пък той се окаже прекрасен, свободен рицар, който търси жена като теб, то вече никакъв алгоритъм няма да ти трябва от там нататък.
При всички положения, желая ти успех!
|