знам, че звучи нескромно, не се имам за особено добра, но определено съм такава сравнявайки се с хората около мен. Сигурно си чела за разочарованието ми от най-добрата ми приятелка, на която давах безбой шансове години наред, но накрая ми писна и я разкарах категорично и окончателно.
Та... с нея бях добра в смисъл, че я уважавах и и правех добро толкова ненатрапливо, че тя дори не го забелазваше и накрая ме нарече егоист. Мен, която даваше космически суми да и купува бокуците, под предлог, че много ми харесват, а го правех саммо и единствено за да я подпомогна финансово щото все си немаше пари. Като ходех в тях и носех бурканче 100% натурален домашен мед, защото тя е все на диета и много обича да живее здравословно, а тя ми носеше боклуци от магазина, седели в шкафа или фризера достатъчно дълго за да им изтече срокът на годност и вместо да ги изхвърли на боклука ги изхвърляше в нас и то ги носеше за децата ми. И още много подобни примери мога да ти дам. А иначе е най-любезния и мил човек на света, повярвай ми. Вече като видя любезен и ставам нащрек.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.