Имам известни съмнения, че хората, които си гледала по телевизията, са прекалено дегенерирали за да разберат, камо ли обяснят, какво имат предвид, но теб те разбрах какво питаш.
Става въпрос за небалансирани връзки, в които енергията и активността, в следствие на което и отговорността, е разпределена неравномерно. Единият партньор е прекалено пасивен, може би малко задръстен и смотан, да взима решения и да комуницира конкретно и ясно желанията си. Може би се страхува от конфронтация, може би просто го мързи да си разваля рахата. Другият за сметка на това "дава тон", определя рамките, ангажира се емоционално, носи отговорност за нещата, които се случват и правят. Създава се впечатление, че пасивният е "добрият", жертвоготовният се, правещият компромиси, изпълняващ желания. Активният попада в ролята на "лошия" - деспота, налагащия се, егоиста. Тези роли се затвърждават и в самата връзка, партньорите вярват сами, че са "лош и добър".
Постепенно дисбалансът се манифестира като хронично състояние и кара пасивния постоянно гласно или негласно да обвинява активния за това, че все "става неговото" и че никога не прави компромиси или жертви. Активният пък е емоционално изтощен от цялата отговорност, която поема, тъй като неговата роля е свързана с доста повече работа и риск. Освен това му е писнало от гузната съвест и от това а приори да е "лошия" в очите на всички.
Така дисбаланса се превръща в агресия - пасивна или активна - кой както може
Реално никой не е нито добър, нито лош, просто и двамата стават прекалено нащърбени и инертни да излязат от релсата, в която са се вкарали сами. Или пък не са, забелязват накъде отиват нещата и запретват ръкави
|