Уж за кризите беше думата, виж накъде отиде тя... Обаче има връзка, защото едни от най-дълбоките кризи в живота на човек са свързани с междуполовите отношения. Понякога е работата, реализацията, разминаването на очаквания и действителност в най-широк аспект и т.н., но тази история с мъжете и жените, държи първенството.
Мисля, мисля и май КСВ не съм карала. Прав си за едно, макар други да оспорват. Децата не ми позволяват ни КСВ, ни ПМС, ни нищо.
Не, че не ми се искало. Обаче с деца, особено по-невръстни, не става. Освен това, винаги съм толкова дяволски заета, че каквато и да е криза ми трае от ден до пладне. После трябва да се хващам на работа, пък докато действам... и кризата се потулила нейде.
Помня обаче, че в един момент, когато ми беше много тежко, ровейки в де що се сетя - глава, душа, литература, интернет, попаднах на тълкувание (знам ли дали е вярно!) на един китайски йероглиф, където се твърдеше, че въпросният имал две значения. Едното било "криза", другото "възможност". Като двете страни на една и съща монета.
Дали защото ми пасва на натурата или защото има истина в това, но се научих да гледам на всичко негативно в живота ми като възможност за нещо ново и по-добро.
Разбира се, само с гледане и мислене не става. И малко (или повече) действие е нужно, но най-важната промяна е тази в главата ни.
|