Хм, и мен ме наскачат подобни мисли. Не знам, може би компромис му е майката. И малко смирение. Ако има хубави неща, които те свързват с един мъж, гледай тях и недоглеждай лошите. Балансът в най-добрият случай винаги ще е 50% хубаво-50% лошо, ми се струва.

А и годините играят роля, щото не можеш да промениш един мъж на 50 (както и ти не можеш вече да се промениш изоснови). Няма достатъчно време хората да се напаснат идеално, затова просто трябва да се приемат. Ако не можем да приемем, живеем си сами.