|
Със сигурност всеки познава по няколко - и колкото повече, по-добре.
Практиката, съдебната особено, щото в случая тя е от решаващо значение, но и на социалните и други служби също, трудно ще се измени, защото тя неизбежно се влияе от общественото мислене. То на свой ред се изменя трудно, дори - да си представим - под влиянието на изричен и задължаващ закон, какъвто пък няма изгледи засега, нали, да бъде приет.
Не знам какво мислят детските психолози по въпроса, но впечатленията ми са, че и те, поне у нас, са по-скоро на мнение, че детето трябвало да има един определен дом. Иначе аз самата не съм никак против схемата 50/50 или близка до нея, само дето не е никак лесно и просто.
****
А основният проблем на тези от линка, струва ми се, са по-скоро гадните номера на съответните майки при прилагането на определения режим на лични отн-я (понякога в интерес на истината празниците биват включени в него, но нерядко - не). Което си е пак много сериозен проблем, но друг, и не означава, че непременно всички протестиращи татковци с удоволствие ще се хвърлят да отглеждат деца по твоята "схема", колкото и да говорят за равенство.
"Искаме промяна в съдебните практики, така че да има аргументирани становища, институциите да работят заедно, за да може да се получава една правилна оценка на родителите, на техния капацитет", каза Климент Радоев, един от бащите, който облечен като Дядо Коледа взе участие в шествието в подкрепа на равните права на родителите след раздяла.
Това за правилната оценка звучи прекрасно, но как на практика да стане? "Съответните служби" са външни за семейството лица и знаят само онова, което чуват от родителите и техните близки.
Не знам и как би ставало на практика това с равните права при разделени и неконтактуващи помежду си родители. Още повече - при родители в конфликт. Два равни гласа на различни мнения не могат да вземат решение, а решения, макар и дребни, около детето, се взимат всеки ден. За максимум равнота съм, но пълната е трудна работа. Без оглед на пола.
|
Re: Например [re: Koм]
