|
За приятелите не съм съгласна - един в дупка, друг с любовник, трети с внуче - все сме си другарчета - кво като не сме на същата вълна. Няма как да сме. С един мога на бар и иху, с друг да пием по ракия под асмата и тихо, с трети си работим тайно, докато мислят, че пием. Някои не пият, не пушат и не работят - там пак се справяме
Сестра ми като имаше 2 бебета, аз се развеждах - по-нелюбима не ми е станала, нищо че грам не съм я занимавала със себе си.
С последното съм много съгласна. Живецът в човека го прави млад, не пластиките.
Днес в автобуса се качи доста възрастен господин. Имаше умно лице, с очила, добре подстриган, с костюм и хубави обувки. И беше усмихнат. Сигурна съм, че аз изглеждах по-смачкондрена от него рано сутринта. Той беше поне на 65, да не казвам и 70. Никаква поза нямаше в тоя човек. Убедена съм, че работеше и се чувстваше добре.
"Не ме кефи" не е причина за развод. Причината е липсата на любов. Аз самата не се кефя на себе си за много неща, но май се обичам на края на деня и си се търпя . Имам някои ужасни навици, странни страхове, глупави напъни и липса на мотивация за някои неща. Имам дефектни роднини, грешни другарчета, шантави мераци и периоди на пълен мързел и абсолютен работохолизъм. Е няма как да го кефя някой по принцип във всичко и постоянно. По-скоро ще съм учудена, че някой ще ми се радва в кофтито неща. Но любовта оправя кривините ни. До един ден, когато може просто да спрем да се обичаме, или поне единият да спре да обича другия. И да, гадно е, но това е живота.
Родителите ми често не ме кефят, но ги обичам. Синът ми също. Значи по-скоро е повод, не причина.
|
Re: причина [re: Samtpfoten]
