Абе...главо дебела, кой ти говори за други хора като огледало!
По-суетен си и от Екстето гезесарска.
Наблюдателя не го забелязват, той се променя заради това, което съзерцава. А това, което съзерцава, добива различна стойност, когато е съзерцавано незабележимо. Не можеш ли да излизаш от собствената си глава и тяло с мисъл и да наблюдаваш себе си и околната среда отдалеч и отвисоко? Гледаш безпристрастно как ходи, говори, действа оня Борю някъде там долу, какво случва и какво му се случва, все едно гледаш филм или сънуваш? Разрови един мравуняк в градината, наречи една мравка Борю и гледай. И нея, и другите мравки, дето щъкат насам-натам целно и безцелно. Ей това сме ние, в цялата ни прелест и всичките ни претенции за значимост, важност и минало.
Деятелят пък не умува, той играе. Отдавна не си играл с малки деца май. Като играеш, пука ли ти кой си, дали красив, грозен, неумел, смешен, ще се изцапаш ли, как изглеждаш отстрани или се кефиш на играта и на настроението?
Абе, ти май имаш градина. Грациозно ли я плевиш, стрижеш, косиш, почистваш и прекопаваш или ефективно, за да ти е кеф, и на растенията да им е кеф да цъфтят и вързват? И, докато обръщаш с правата лопата, дали мислиш "това аз, Борю, Борю, аз, с цялото си минало и значимост ей ся ще прекопая цялата леха, за да видят всички какво мога"?
Играй, бе, човек! Забавлявай се, вместо да предеш изискани образи, роли и фрази.
|