Ами не знам дали точно за самокритичност става дума при мен, по-скоро стремеж някакъв да не си създавам прибързани оценки за хора, които са бивали част от живота ми и да ги "отписвам" и поставям на някакъв рафт с етикет "еди-какъв си".
Учудващо е, как от дистанцията на времето, се оказва, че и другият си е премислил нещата и отчел миналите грешки. И като го срещнеш приятно помъдрял, вече разговорът е друг. И полезен. А, отделно, че има хора, които никога не биха седнали на такъв, но това си проличава на секундата от реакцията им спрямо един плах опит за отваряне на темата. Но там се оказва, че просто не съм се самозаблуждавала спрямо тях още на времето и няма какво да изяснявам повече. Различно е при мен, още повече, че всеки човек, когото съм срещала на определен етап от живота си, е бивал различен. Не мога да ги сложа в един кюп.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите