Чудесно.

Значи имаш къде да стъпиш.

Сега- ти осъзнаваш(сама го каза),че може наистина нищо между тях да не се е случило.Но самата им близост те дразни болезнено.Чувстваш,че се привличат по някакаъв начин и дори да не са ''консумирали'' това привличане е въпрос на време.

Не го обвинявай.Кажи му,колко много го обичаш.Че тази близост с тази жена те наранява дълбоко.Че ревнуваш и не можеш да стоиш безучастна сякаш нищо няма.Помоли го да прекъснете връзки с нея и семейството и.

Говори ако трябва с нея, с мъжът и.Обясни им,че влияят зле на вашето семейство.

Дори да те гони някаква доза параноя-според мен тя не е безпочвена:след СМС-ите и обажданията.
В крайна сметка мъжът ти може да се окаже женкар и ти далеч да не си единствената жена в живота му.Или го приемаш такъв или се разделяте,ако това ти тежи така,че на 28 години и с две деца вече да се чувстваш изгубена.

Остани насаме с мислите си.Далеч от проблема.Изясни чувствата си и това какво искаш от живота си от тук насетне. И бъди готова да приемеш истината,че колкото да ти се иска той да е мъжът на живота ти-може и да си се излъгала.Но това не означава,че животът свършва и че трябва да се отказваш от правото ти да бъдеш обичана и уважавана.

Само не си мисли,че ще го промениш по някакаъв начин.Ако такъв какъвто е,те наранява и не можеш да го приемеш-тогава мисли за изход и развод.По добре така отколкото в постоянна ежедневна болка и затънала до уши в съмнения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите