|
Тема |
Re: Не искам да ревнувам... [re: Ryan] |
|
Автор |
BGanio (селянин) |
|
Публикувано | 30.12.08 15:19 |
|
|
Ryan,
Чета те с интерес почти винаги, често пъти смятам съветите ти за полезни, обаче понякога имам чуството че си говориш на изуст без изобщо да си запознат с проблема напрактика - такъв е и този случай - предполагам че имаш много добра теоритична подготовка на тема "Ревност", ама явно нямаш никаква представа какво означава да те изгаря от вътре и мислите ти и деиствията да са ръководени единствено от ревността. Да не говориме пък за методите и начините за справяне с нея.
Не мисля че има универсален подход и начин за справяне с ревността, но в сравнение с горното имам 1000% по добро предложение:
Записваш чувството Ревност на листче, отваряш широко балконската врата, заставаш с гръб към парапета, с предварително приготвена запалка палиш листчето - задържаш го колкото дълго можеш, за да си сигурна че по-голяма част от чуството е изгоряла и като почне вече да ти пари - хвърляш листчето през дясното си рамо навън, после без да се объщаш правиш една голяма крачка през балконската врата към новият си живот и заживяваш щастливо без това чуство което иначе може да ти съсипе целият живот.
Мога да ти гарантирам че листчето няма да изгори напълно - ще остане някаква макар и малка част от него и чат пат различни ветрове ще го докарват пак около тебе - важното е да не му обръщаш внимание, щото опиташ ли се дори от любопитство да хванеш листчето, дори за малко - чуството се връща, ако не завинаги, то поне за достатъчно дълго за да направи следващите си поразии.
Тва до тука е за обща практика - случая на наблюдаващата е по-скоро обикалящото наоколо парченце от листче, но независимо от къде се е взело - пускай го по бързо да си отлита нататъка, щото после поразиите са големи.
А иначе и с Далай Лама да го обсъждаш - полза няма докато не почнеш да правиш което трябва
|
| |
|
|
|