Само за няколко минутки, една цигара време, ще си позволя да съм сериозна.
Позволи ми да предположа, че ти липсват .. спомените, емоциите, оная уличка, дето пуших с Иван, градинката, дето се целувах с Мимето..
При мен поне е така. Има спомени, от които ме боли, защото са спомени. Защото няма машина на времето. Но те са си наши, те са нашите белези, които Контрактубкес-а не ги лекува. Те са душата ни. Сърцето ни. Те са .. ние. Ако я нямаше уличката, плажа, ако го нямаше спомена, все едно не сме живели. Ние сме като охлювите, носим си къщата (със спомени) с нас, и само от нас зависи кой точно ще извадим и какво точно ще си спомняме. Нека е хубавото, пожелавам го на всички. Нека е любовта, смеха и съпреживяното. Като снимка. Снимка, правена с любов.
П.П. Забравила съм как се качват тука снимки, но имам невероятни, от това лято, на Софийската и Варненската гара, големият ги е правил.. На гарите, не на хора..
Лека нощ, станах твърде сериозна за дирнишкото си амплоа
|