|
Тема |
Re: То и аз съм мързел [re: ПOЛУидиoтчeтo] |
|
Автор |
mirror_ (mirror image) |
|
Публикувано | 24.03.08 08:16 |
|
|
Да видим...
Примерът за пералнята, разбира се изобщо не е приложим тук. Но ако държиш да останем на елементарно, повърхностно ниво, то и аз да кажа, че пътят на прането от речния камък, на който са го търкали до съвременната пералняе доста дълъг. Това, че някой е измислил коритото, като първи етап, не е плод на неистови напъни и безсънни нощи. Но пък и истинския мързеливец изобщо не се напъва. Той само дава акъла, как да се направи и все ще се намери, кой друг да я свърши.
Примерът за убиеца е добър и точно на място. Той само идва да докаже,
че ти както и да реагираш, ще е закъсняла реакция. Не можеш да възкресиш
убития и да се "тровиш" заради това няма смисъл. Ще ти се наложи да приемеш ситуацията.
Ясно е също, че ще реагираш според чуствата си към убиеца, според това, дали ти е непознат, познат или близък / пази, Боже/. Ако ти е близък, дори
ще търсиш оправдание и ще помагаш да бъде оправдан и от други. И никой не би те обвинявал за това. А това, че ти ще се самообвиняваш ще е лично твой избор, но няма начин да ти помогне да върнеш времето назад.
Добре. Ти си избрала такъв начин на живот. Аз не виждам обаче, с какво е
по-добър от моят.
Carpe diem! Volente deo!
|
| |
|
|
|