Има логика в това да са по-успешни по няколко прости причини.
Семействата се познават и знаят ценностите, с които са възпитани децата им. Щем-нещем, ние поемаме семейният модел на нашите родители. Освен това, със сигурност са от „една черга” грубо казано, т.е. социалният им статус е подобен (което пак донякъде определя ценностната система). Това дава една добра основа на бъдещия брак.
Не че няма изключения професорската дъщеря да е щастлива със сина на овчаря, но все пак ... те са възпитани по абсолютно различен начин, имат различни интереси и очаквания. И за съжаление, в повечето случаи, накрая стигат до „ти не отговори на очакванията ми” и крах на връзката им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите